Рим
Неделя, 20 Декември 2009 15:02

Какво може да кажем за Рим

........ами, че всичко е мноooго голямо, мноooго колосално, много грандиозно, мноooго старо и не толкова мноooго старо, мноooго лайняно, мноooго „полиглотско” (имаше разнообразие от цветни и безцветни хора,но говорещи само италиански). Това е градът на Колизеума, на Форумите, на Фонтаните, на Катедралите, на не мноooго любезните италианци , градът на Лайнополатикус- диво животно , доведено за гладиаторски битки, не от Африка или Азия, както са го правили древните римляни,а от недрата на човешките и кучешките дълбини.(Отварям скоба, за да кажа, че и двамата гладиатора ,Тихомирус и Желязкус, бяха повалени от това малко, но миризливо и подмолно животинче)

...... да, Рим е градът на грандоманско-подтискащите катедрали, градът на кафето с 3 цени, градът без кафенета за зимата (казват,че лятото било различно, не знам)

На кратко:  заслужава си да отидете, да видите и за сетен път да се убедите,че по-хубаво от вкъщи няма

И така, след като вкратце описах  новите си впечатления и може би Ви разочаровах, предоствям на Вашето внимание, скъпи читатели, една статия, написана от скъпа моя приятелка за Рим. Сигурна съм, че тя ще Ви размечтае и ще Ви убеди точно в обратното,за което и аз гласувам с две ръце: РИМ ТРЯБВА ДА СЕ ПОСЕТИ!!!

И последно, преди да съм Ви омръзнала адски много, искам само да кажа, че ние посетихме всичко, което е описано от г-жа Влаева-Николова плюс още много допълнителни неща, но за това предпочитам да показвам карта на Рим и да говорим „на 4 очи”. А този, който иска повече информация за Рим може да не ме занимавате с глупости и да си я откриете като попита чичко Гугъл.

Приятно четене, а ако не можете да четете, малко снимков материал ;-)

 

Да се каже, че Рим е просто столица на Италия е не само недостатъчно, но и не е най-важният факт за града. Да се дадат определения за Рим би било твърде смело или самонадеяно, сякаш може се даде определение на хилядолетна история. Това, което човек може да направи, е да усети Рим. Традиционната туристическа траектория  Колизеума – Форумите – Ватикана, няма как да се пропусне, но има забележителност или по-точно забележителности, които се приемат като даденост, но всъщност са уникални по-своето съвършенство и заради облика, който придават на градафонтаните.

Всички знаем, че през лятото, а и не само тогава, в Рим е горещо. Въпреки това, на множеството площади има фонтани, които създават друго усещане за горещината – понася се много по-леко, когато чувате шумоленето на водата и плясването й в езерцето на фонтана. Неизбежно всеки се обръща и се заглежда в статуята на фонтана. Почти от всеки ъгъл се вижда глава на лъв, нимфа или на някакво митично същество, от устата на което струи вода. Капчиците се пръсват във въздуха и се диша много по-леко. В античността фонтаните са били 212, сега са много повече.

 

Най-известният фонтан в Рим е Ди Треви. Интересното е, че всъщност това не е фонтан. Ди Треви е по-скоро малък водопад или водоскок с езеро. В центъра му е статуята на бог Океан, който управлява колесница теглена от тритони и морски коне. За спиращата дъха гледка в сърцето на Рим трябва да благодарим на скулптора Никола Салви, но не можем да забравим и Анита Екберг, която прославя фонтана във филма „Сладък живот”. За всеки, който иска да се върне отново в Рим е задължително да се обърне с гръб към фонтана и да хвърли монета през рамо. Казват, че на ден туристите оставят близо 3000 евро в Ди Треви.

Истинска перла на бароковия Рим е площад Навона. Построен върху руините на римския стадион на Домициан, името на площада идва най-вероятно от думата „agone /navona/, която означава „състезание, игра” и напомня за това, че някога на площада е имало басейн, в който са се провеждали водни игри и спектакли. Създател на Фонтана на четирите реки е Джан-Лоренцо Бернини. Статуите пресъздават четирите най-големи реки, известни по онова време, а именно – Ганг, Нил, Дунав и Рио-де-ла-Плата, както и съответно четирите континента – Азия, Африка, Европа и Америка. На площада се намира и друг шедьовър на барока – църквата Санта Аниезе ин Агоне на Франческо Боромини. Другите два фонтана на площада са фонтаните на Мавъра и на Нептун.

Сутрин площад Навона изглежда сякаш заспал. Малките ресторантчета са затворени, от време на време през площада преминава забързан за работа човек или домакиня тръгнала на пазар. С напредването на деня и най-вече с настъпването на вечерта картината се променя неузнаваемо, площадът се напълва с художници, портретисти, карикатуристи, улични търговци и, разбира се, туристи. Площад Навона е това, на което ние казваме „Градинката на художниците”. Разбира се, повечето произведения, било то маслени картини или акварели са свързани с Рим. Този, който не иска да донесе от Рим просто картички, може да си купи акварелни миниатюри на най-известните забележителности на града за 10 до 20 евро. Не можем да не споменем уличните търговци, предимно африканци и азиатци, които предлагат чанти и портфейли и които са готови да се пазарят до последно, само и само да си тръгнете от площада с „Прада” или ”Версаче” с изключително съмнителна автентичност.

Площад – фонтан – стълби – църква – това са елементите на най-елегантната композиция на Рим от 18 в. Площадът – Пиаца ди Спаня, фонтанът – „Баркача”, стълбите – 138, църквата – Тринита дей монти. Фонтанът е наречен така заради специфичната си форма – „баркача” означава „лодка”. Направен е по поръчка на Папа Урбан VIII от Пиетро Бернини, бащата на знаменития Джан-Лоренцо Бернини. Стълбите са подарък на града от френския дипломат Герьо и водят към църквата Тринита дей монти, или „Тройцата на планината”, характерна със своите две камбанарии. Площад Испания от отдавна е притегателен център и място за срещи. В сградите и дворците на площада са живели Байрон, Лист, Гьоте, Стендал, Балзак, Ханс Кристиян Андерсен. След дълга разходка из Рим, един от най-приятните начини да завършите деня, е да поседите за малко на „испанските” стълби, след което да се отпуснете в някое от многобройните ресторантчета наблизо, които макар и в центъра на града предлагат солиден салатен бар на прилични цени и приятно леко домашно бяло или червено вино.

 

Пиаца дел пополо или Площадът на народа представлява обширна елипса, в чиито център е разположен традиционния обелиск, а самият фонтан е четворен – във всеки от краищата му има по един лъв. Триумфалната арка в Стената на Аврелий е един от входовете за площада и се нарича „Вратата на Народа” или Порта дел пополо. Срещу „Вратата” се намират двете еднакви църкви, строени от Риналди по поръчка на папа Александър VII – Санта Мария ди Монтесанто и Санта Мария дей Мираколи. От площада започва така наречения „римски тризъбец” – три от най-интересните римски улици – Виа Рипета, Виа дел Бабуино и Виа дел Корсо. Виа дел Бабуино води към площад „Испания”, а Виа дел Корсо е оживена търговска улица, на която магазините работят дори и в неделя, нещо изключително нехарактерно за други европейски градове.

Другият голям площад с поредния шедьовър е Пиаца делла Република, с фонтана на водните нимфи. Открит през 1870, фонтанът е представлявал само архитектурна композиция. Статуите са добавени по-късно, в началото на 20 в. и са изработени от Марио Рутели. Всяка нимфа е изобразена бореща се с различно животно – лебед, кон и дракон. Интересна е историята на нимфите – след като били завършени, скулпторът бил обвинен, че е използвал за модели актриси от театъра, което предизвикало критиките на пуританите. За да не задълбочи скандала, Рутели се отказал от довършването на фонтана и в центъра оставил само една мъжка фигура с делфин.

Фонтанът на Тритона се намира на пиаца Барберини, недалеч от самия дворец на една от най-богатите и прочути фамилии в града – Барберини. Известни със своето разточителство, те не се спирали почти пред нищо, за да задоволят прищевките си. Стигнало се до там че хората казвали: „Това, което варварите /на италиански „барбари”/ не заграбят, ще го направят Барберините”. Фонтанът на Тритона е творение на Бернини, който за пореден път е доказал гения си и способността си да влага символи в своите произведения. Фонтанът е поръчан от папа Урбан VIII и изобразява делфини, крепящи мида, на която е разположен Тритон, държащ в ръцете си рог. Макар че от рога тече вода, той символизира изобилието и щедростта на папата, както и нарицателното име на Рим по негово време – „земя на изобилието”.

Не би могъл да мине без фонтан, дори два, и най-християнският площад – Свети Петър във Ватикана. Фонтаните на грандиозния площад са дело на Бернини и  Мадерно. Те са разположени в двата фокуса на елипсата, която представлява площада, а в центъра му се намира египетски обелиск, на върха на който е поставена частица от кръста на Исус Христос.

Ватикана от погледа на птиците

Ватикана не е само папата

Разходка из катедралата Св. Петър

 

Бастионът на католическата църква – Ватикана – е най-малката държава в света, площта й е само 0.44 кв. км. Катедралата Св. Петър е построена на мястото на цирка на император Нерон, където мъченически умира Св. Петър, a първият храм е от времето на император Константин, римският владетел, който прави християнството официална религия на империята. Сегашният вид катедралата придобива след дългогодишната работа на едни от най-великите художници и скулптори – Рафаело, Сангало, Мадерно, Микеланджело и Бернини. Колонадата на площада е създадена от Бернини и се състои от 284 колони, подредени в четири реда. Колонадата е увенчана с 142 статуи на видни християнски дейци. Между фонтаните и обелиска в центъра на площада има едно особено място, така че, ако човек застане на него и погледне полукръговете на колонадите ще види не четири, а само един ред колони.

Преди да влезем в най-големия храм на християнството, ето малко цифри - от птичи поглед има формата на кръст – дължината му е 230 м, височината на таваните – 38 м, на купола – 136 м, площта й е 15 000 кв.м, а вътре могат да се поберат 60 хиляди души!

Когато човек влезе в катедралата дъхът му спира от грандиозният замисъл на сградата. Изключителната изящност на орнаментите и детайлите, безбройното количество малки и големи скулптури, капелите, както и множеството апсидии (полукръглите, понякога многоъгълни сводести части вътре в нея) могат да заблудят човек за истинските размери на сградата, но всъщност само централният балдахин в катедралата е с височината на 5 етажен дворец.

Обикновено разходката започва от дясно през скулптурата „Пиета” или „Оплакването на Христос”. Създадена е от Микеланджело и е единствената творба, на която творецът е оставил името си – можете да го прочетете на лентата, която минава през гърдите на Дева Мария. Микеланджело е бил едва 24 годишен, когато е изсякъл „Пиета”. Тъй като никой не можел да повярва как толкова млад скулптор може да създаде такова съвършено творение, Микеланджело решил да не остави място за съмнение.

 Малко по-навътре в катедралата е бронзовата статуя на самия Свети Петър. Създадена е през 13 в. и от тогава хилядите, а сигурно и милиони християни всеки ден потъркват стъпалото на светеца за късмет и щастие и като резултат дясното стъпало на статуята е по-късо от лявото.

Куполът на катедралата е творение на Микеланджело, а до него може да се стигне или с асансьор или по стълби. Входът за катедралата е безплатен, но за да стигнете до купола се заплаща такса. Ако изберете да превземете всичките 537 стъпала до върха, това ще ви струва 4 евро, а вариантът с асансьор е 7 евро. Изкачването по стъпалата е трудно и изтощително, а стълбите не са панорамни, така че най-добре би било да запазите силите си за уникалните гледки от върха на катедралата и да използвате асансьора.

Преди да достигнете самия купол асансьорът ще ви отведе на голяма тераса, от която можете да видите от много близо част от огромните статуи, опасващи целият площад. Гледани от долу те не изглеждат кой знае колко големи, но отблизо се вижда съвършенството на всяка гънка по дрехите и на изражението на лицата на изобразените хора.

На тази тераса има възможност да направите кратка почивка – има кафене, което предлага освежаващи напитки и вода, които обаче може да консумирате само там – по пътя към купола нямате право да носите напитки или храни. Тук има и магазин за сувенири – разнообразието е огромно, но и Ватикана не е спасена от очарователния туристически кич, задължителен за всеки посетител – малки симпатични кръстчета за по едно евро, икони за по 10, порцеланови чинийки с образа на настоящия папа, картички с послания и медальони.

Никой не остава равнодушен, когато види Рим на длан. Няма място от града, което да не може да се види от купола на Свети Петър. Пред погледа на човек, осмелил се да преодолее страха си от височината или клаустрофобията на миниатюрните последни стъпала, които водят до самия връх, се разкрива изключителна перспектива - хората по площада му се струват с големината на мравчици, булевардите на Рим са като линии пресичащи гъсто населения град. Куполът може да се обиколи от всички страни и това дава възможност да надникнем и в градините на Ватикана – място, непристъпно за простосмъртни. Тревата е кристално зелена и идеално поддържана, почти може да усетите аромата на цветята, а най-забележителната композиция е гербът на Ватикана, оформен от различни растения.

Всеки българин дошъл до Рим винаги минава през една църква, която на пръв поглед не е нищо особено – не особено голяма за стандартите на Рим, стопанисвана от ирландски монаси капуцини. Това е църквата Сан Клементе. В нея се предполага, че е гробът на Св. Кирил Философ, един от братята създали нашата азбука. Точно така, предполага се. Преди църквата да привлече вниманието на Людмила Живкова през 70-те, в подземието на църквата е имало само една икона с образа на Св. Кирил Философ По-късно, по нейна инициатива е добавена каменна плоча като на саркофаг и голяма плоча, изобразяваща двамата братя. Малко по малко, всички славянски народи отбелязват признателността си към Св. Кирил Философ като поставят паметни плочи край иконата. Така можете да видите благодарността на украинците, молдовците, руснаците, сърбите.

Всъщност тази църква е интересна и с още нещо – тя е нещо като машина на времето – в нея са събрани няколко епохи, всяка една градена върху другата. Църквата Сан Клементе, такава, каквото можем да я видим сега, датира от 12 век. Тази сграда е построена върху останките на друга църква, която е от 4 век, когато домът на ревностен християнин е бил превърнат в базилика. Когато се слезе по стълбите до първото подземно ниво, се виждат останките й – стени, колони, под и олтар. Археолозите не биха могли да разкопаят повече от нея, защото това ще означава горната църква да се срути в долната. Третото ниво, най-дълбоко под земята разкрива древни римски постройки от 1 до 3 век. Едната е била дом на богат гражданин и още могат да се видят изкусно подредените плочки, които са оформяли пода на дома. Другата постройка е била превърната в светилище на Митра - древен бог на светлината и правдата, а по-късно на слънцето и победата, изобразяван като младеж с шапка, притискащ с коляното си повален бик — символ на тъмните сили. Митра е бил почитан от римските легионери, защото те вярвали, че той подпомага победата. Тъй като те били изпращани по всички части на империята, бързо възприели новия бог и разпространили култа към него. Особено популярен бил Митра в западните провинции, докато християнството се наложило по-бързо в източните. През 2-4 век, от когато датират тези постройки, култът към Митра е бил един от основните конкуренти на християнството в Римската империя. Ето защо не е чудно, че статуя на бог Митра се е запазила толкова дълго време в Рим.

Църквата Сан Клементе се намира в центъра на Рим и може да се превърне във вашата отправна точка към Колизеума, Римските форуми или Палатинския хълм с дворците на императорите и видните граждани на древния град. На където и да поемете, всеки камък ще ви разкаже интересна и хилядолетна история.

 

 

 

 

 
© 2014 zhelyazko.com. Превод на български от Джумла! България. Всички права запазени .
Джумла! е безплатен софтуер под ГНУ/ГПЛ лиценз.